Защита на нарушено владение
Съгласно правната регламентация, владението може да бъде защитавано от всяко нарушение. Следва да се прави разграничение между защита на собствеността и защитата на владението. Правото на иск за защита на владението принадлежи на всеки владелец.
Срокът за предявяване на иска по чл. 75 е шестмесечен от момента на нарушението, ако е еднократен акт или от последното нарушение при повтарящи се действия.
Искът по чл. 76 от ЗС урежда правото на владелеца или държателя да иска връщането на вещта от лице, което я е отнело чрез насилие или по скрит начин.
Съдебно се проверява единствено фактът на владението и фактът на нарушаването му, при доказването са допустими всички доказателствени средства.
Дело за нарушено владение
В практиката се срещат ситуации, в които се наблюдава нарушаване владението на недвижим имот. Затова е важно да се очертае ясно въпросът относно възможностите за дело за нарушено владение.
Искът по чл. 75 от ЗС дава право на защита срещу всяко нарушение на владението върху недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. Под нарушение на владението следва да се разбира всяко действие, с което е отстранена частично или изцяло властта върху вещта.
Особено исково производство
Защитата на нарушено владение е уредена в закона – ГПК като особено исково производство. Тази защита попада в главата на т.нар. „Особени искови производства“.
Подсъдност
Всяко дело за нарушено владение е подсъдно на Районен съд. Тази подсъдност е налице дори и в случаите на висока стойност на предявения иск. Ако с исковете се защитава нарушено владение на недвижим имот, този иск е подсъден пред онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот.
Следваща характерна особеност на всяко дело за нарушено владение е бързина. Районният съд проверява само факта на владението и цели да установи нарушението.
Видове искове
Законът разглежда различни хипотези относно владението. Основният иск по всяко дело за нарушено владение е искът по чл. 75 ЗС.
С иск по чл. 75 ЗС се защитава владението на недвижим имот. Същественото е, че този иск не защитава всяко владение, а само продължителното владение, доказано и манифестирано пред всички лица, имащи претенции към собствеността.
Законът сочи, че искът по чл. 75 ЗС се прилага относно владение, продължило повече от 6 месеца. Това означава, че в съдебен процес следва да се представят достоверни данни за продължителността на владението за по-голям срок от 6 месеца.
Вторият важен иск е осъдителният иск по чл. 76 ЗС. По същество обхватът му е значително по-широк. С него се защитава владението както на движими, така и на недвижими вещи. С този иск се защитава не само отнето владение, но и отнето държане. В този смисъл държателят може да ползва за възстановяване на фактическата си власт както облигационните искове, така и дело за нарушено владение при предявен иск по чл. 76 ЗС.
Срокът за предявяване на иска по чл. 75 е шестмесечен от момента на нарушението, ако е еднократен акт или от последното нарушение при повтарящи се действия. Искът по чл. 76 от ЗС урежда правото на владелеца или държателя да иска връщането на вещта от лице, което я е отнело чрез насилие или по скрит начин.
Владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане винаги са подсъдни на районния съд като първа инстанция. По отношение местната подсъдност – тя е по общите правила на ГПК.